Януари
1 – Василовден
6 – (Богоявление) Йордановден
„Богоявление“
Eдин от най-почитаните празници в България. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос бил кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Затова в този ден хората празнуват именните си дни с имената на Йордан, Йорданка, Богдан, Богданка.
7 – Ивановден
„Бабин ден“
Бабин ден е края на поредицата празници, свързани с Рождество Христово. Чества се официално от 1951 г. на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара – на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари.
Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата.
Февруари
2 – Сретение Господне
„Ден на лозаря“
14 февруари Ден на лозарите, винарите и градинарите и кръчмарите.
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
„Свети Валентин“
Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони, сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя.Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
„Сирни Заговезни“
26 февруари – Прощена неделя или както в България го наричат „Прошка“ или „Сирни Заговезни“ предшества началото на Великият пост преди Великден.
Източно-православните християни празнуват Сирни Заговезни (Прошка) винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
Март
„Баба Марта“
Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да изгори лицата на хората.
Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана студ сковава земята.
По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.
„Денят на Освобождението на България“
3 март Денят на Освобождението на България
Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?
„Международен ден на жената“
8 март – Международен ден на жената
Интересното е, че идеята за празнуване на 8 март се появи за първи път в началото на 20-ти век, когато развитият свят е бил в период на експанзия и турбуленция, както и бума на раждането на радикалните идеологии. Въпреки че се смята, че първият по рода си „марш на празните тенджери“ в Ню Йорк, които се е провел на 8-ми март 1857г., е бил една от предпоставките за честването на Международния ден на жената.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909г. в САЩ
Април
„Международен ден на хумора и шегата“
1 април – Международен ден на хумора и шегата
В различните страни по света Денят на хумора и шегата носи своята национална идентичност.
Във Франция наричали този обичай „априлска риба“. Произходът му се свързва с времето на Карл IX,който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото нагодината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията.
„Цветница“
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
Цветница или Връбница се празнува в неделя след Лазаровден.
20, 21, 22- Възкресение Христово
„Възкресение Христово“
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
Великден през годините:
- През 2014 г. – Великден ще бъде на 20 април
- През 2015 г. – Великден ще бъде на 12 април
- През 2016 г. – Великден ще бъде на 1 май
- През 2017 г. – Великден ще бъде на 16 април
- През 2018 г. – Великден ще бъде на 8 април
- През 2019 г. – Великден ще бъде на 28 април
- През 2020 г. – Великден ще бъде на 19 април
Честването на Великден започва в полунощ в неделя. В храмовете се събират хора на празничната литургия, държат запалени свещи и боядисани яйца, които са донесени от къщите им. По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: „Христос Воскресе!„; Отговорът трябва да е „Воистина воскресе!„.
Май
„Ден на труда“
1 май – Ден на труда
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите и раняват около 200 души.
6 – Гергьовден
„Гергьовден“
6 май – Гергьовден
Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.
24 – Св. Св. Кирил и Методий
„Българската просвета, култура и славянската писменост“
24 май – Българската просвета, култура и славянската писменост
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като „Солунските братя“. Първите преводи на Библията Кирил и Методий записват на глаголица.
На 24-ти май църквата почита паметта на Св. Св. Кирил и Методий
Юни
„Международен ден на детето“
1 юни – Световен ден на децата
През 1954 година ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата.
На тази дата през 1959 година е приета декларация за правата на детето, а 30 години по-късно и Конвенция за правата на децата.
Тази дата не е повсеместно възприета, защото ООН предлага на правителствата на държавите да преценят сами, на кой ден да отбележат деня на децата.
България отбелязва детския празник на 1 юни, както и почти всички страни от бившия Социалистически лагер.
7- Задушница
9 – Спасовден Св. дух
29 – (Св. Петър и Павел) Петровден
Юли
20 – Илинден
Август
6 – Преображение
15 – Успение на Пресвета Богородица
Септември
„Съединението на България“
6 септември – Съединението на България
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
8 – Рождество на Пресвета Богородица
14 – Кръстов ден
„Ден на Независимостта на България“
22 септември – Ден на Независимостта на България
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
В страната, хората започнали да празнуват бързото изкачване, което е продължило, за жалост много кратко време – 5 години по-късно започнала Балканската война, а след нея и Първата световна война. Тези войни са довели България до две национални катастрофи.
В най-новата история на страната Денят на независимостта започнали да честват от 1998 г. насам.
Октомври
19 – Преп. Йоан Рилски
26 – Димитровден
Ноември
1 ноември – Задушница,
Ден на народните будители
„Ден на народните будители“
Будителите в България е прието да се наричат активистите на националното и културното възраждане в началото и средата на 19-ти век, когато страната все още е била под турско робство. Те са били предимно обикновени учители и свещеници, но с тяхното ораторство, те успели да настроят хората и да дадът начален тласък за развитието на националното съзнание.Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и светите будители на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален празник в Република България.
8 – Архангеловден
21 – Въведение Богородично
Декември
6 – Никулден
„Никулден“
6 декември – Никулден
Това е един от най-големите семейни празници, чествани през зимата.
Празникът е посветен на Св.Никола – покровител на моретата, на моряците и рибарите. За свой патрон го почитат също и банкерите и търговците.Задължително за обредността на този ден е приготвянето на риба. При почистването на рибата жените внимават люспите да не падат на пода, защото се вярва, че ако някой стъпи върху тях, той се разболява и умира. Костите се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.
„Бъдни вечер“
24 декември – Бъдни вечер
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде 7, 9 или 11 (нечетен брой). При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни.
25 – Рождество Христово
„Рождество Христово“
25 декември – Рождество Христово
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България.
26 – Събор на Пресвета Богородица
27 – Стефановден
„Нова Година“
За римляните новата година е започвала от 1 април – денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна.